Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.02.2010 г., 10:55 ч.

Не чаках нищо 

  Поезия » Любовна
701 0 12

Не чаках цвете да ми подариш.
Не исках скъп парфюм - подарък.
Не молех в мене да се спънеш,
за да те имам без остатък.
Не чаках от твоите ръце - венец,
от обич нежна да ми изплетат,
ни устните ти, ни твоето сърце.
Не исках  да ме нараняват.
Нечакаща, но тръпнеща, сама...
в очите  исках да надзърна.
Да  видя аз била ли съм съдба
във тях, после  да си тръгна...
Звездите всяка нощ ми шепнеха
за ласки във небесния атлас,
а лунните лъчи  измисляха
вълшебства от нереален свят.
Аз имам сън, любов и ветровете,
с които в клоните живея,
жадувани от мене върхове,
и мога  с птиците да пея.
И затова не чаках аз от теб
за мен да сториш още нещо...
щом любовта е вече късче лед,
ти -  закъсня за тази среща...

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??