Не чакай интервю за любов!
Тя е там - безизразна и бледа,
звезда угаснала в нечия вселена.
Той е там - тъжен и безмълвен...
Кой посмя от него нея да отнеме?
Спомени заливат го за миг,
образът на най-желаната жена!
Погледът се спира, тя е там...
Навсякъде е черна тишина!
А той чака и сякаш се надява
тя отново да отвори своите очи,
в които бистрите потоци-искри на живота
се сливаха в океана на неговите все по-бледни мечти!
И сякаш сън е! "Събуди се!" - крещи на себе си той!
Какво ли не би дал да я прегърне...
Късно е вече... загубил е шанса,
неразбрал дали тя на чувствата му ще отвърне!
"Късно е... късно е!" - повтарял си той,
а тя лежала там спокойна и ледна...
Какво ли не би дал да чуе гласa ù,
осъзнал, че без нея той би бил непотребен...
И нещо пронизало тишината злокобна...
звън на развален будилник се чул в ранните часове на деня!
Отворил очи мъжът - потен и тъжен,
но сън, разбрал, било това!
И хукнал! Разбрал, че животът не чака поредна покана!
И тичал задъхан към свойта любов,
за да ù каже това - че без нея животът не струвал,
че тя е жената на неговия хаотичен живот!
Затова не чакай интервю за любов,
покана за среща в точен час!
А бързай! Не чакай в приемната стая,
а давай, раздавай, споделяй от раз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
