Не чакам
С нежен дъх покорил е бодливата пролет,
стене вятърът стъклен по гланц
на висулки в цигулки по струни оголени
и тъгува за коледен танц...
Ще му мине, щом къта в косите си лято,
от потоци смълчани под лед.
Сякаш в чай от липа стихнал целият свят е,
разцелуван от струйчици мед...
Не, не чакам любов да вали на парцали
и звезди, за да свети нощта!
Този смях и очи - слънчеви портокали,
колко бързо стопиха свещта!
Снежен дъх укротява любовно ликьорен
вятър стъпващ на пръсти по лист...
Хайде нов календар да си сложим!... Безспорно,
аз не съм поправим идеалист!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Поздрави!
