С нежен дъх покорил е бодливата пролет,
стене вятърът стъклен по гланц
на висулки в цигулки по струни оголени
и тъгува за коледен танц...
Ще му мине, щом къта в косите си лято,
от потоци смълчани под лед.
Сякаш в чай от липа стихнал целият свят е,
разцелуван от струйчици мед...
Не, не чакам любов да вали на парцали
и звезди, за да свети нощта!
Този смях и очи - слънчеви портокали,
колко бързо стопиха свещта! ...