Не чакам съд
За този филм следсмъртен се старая,
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя...
И кой ми слага думите в устата?
Без лента и без дубъл, то се знае,
написани са вече правилата.
Такава глупост - минало и грешки
в едно дете през шантавото време...
Уж бяха факли палените свещи,
а винаги очите зачервени.
Решила съм, без бой да се предавам.
Старанието нещо се бунтува.
Единственият зрител всичко знае,
а другите не ги интересува.
И тръгна ли, отваряйте ми ада.
Не чакам съд в безкрайната апнея,
което съм простила и забравила,
не искам и на филм да изживея.
Свързани произведения
Коментари
-
Загадъчен, замислящ стих, винаги в нова премяна! Поздравления!
-
Умееш да изненадваш,Райна!
-
В следсмъттния филм е всичко отначало. Без минало, без бъдеще. Само смирение. И поезия.
-
Радвам се, че не си от масовката Райне!
Че мога да те чета и разбирам, вниквам в абстрактното, различното, имагинерното, вълшебното, приказното, утопичното, химерното-където фантазията играе на жуменка, гони се с вятъра, дъждовете са безсмъртни банши, а слънцето се излюпва винаги от жълтъчната си черупка!
При теб е винаги нестандартно, няма шаблон и затова обичам да те чета!
Вълшебна е поезията ти! -
Никой не знае, Дени...това е опит за хумор. На мен не ми се получава, но и на такива неща се смея! Хубав ден, миличка!
-
"Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя..."
Кой знае..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
