Не чакам съд
За този филм следсмъртен се старая,
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя...
И кой ми слага думите в устата?
Без лента и без дубъл, то се знае,
написани са вече правилата.
Такава глупост - минало и грешки
в едно дете през шантавото време...
Уж бяха факли палените свещи,
а винаги очите зачервени.
Решила съм, без бой да се предавам.
Старанието нещо се бунтува.
Единственият зрител всичко знае,
а другите не ги интересува.
И тръгна ли, отваряйте ми ада.
Не чакам съд в безкрайната апнея,
което съм простила и забравила,
не искам и на филм да изживея.
