25 jun 2020, 13:02

Не чакам съд

  Poesía » Otra
828 7 6

За този филм следсмъртен се старая, 
не дава режисьорът да го мерна. 
Сюжета върху пясък кой чертае? 
Прилича на комедия, но черна. 
Играя, не че мога да играя... 
И кой ми слага думите в устата? 
Без лента и без дубъл, то се знае, 
написани са вече правилата. 
Такава глупост - минало и грешки
в едно дете през шантавото време... 
Уж бяха факли палените свещи, 
а винаги очите зачервени. 
Решила съм, без бой да се предавам. 
Старанието нещо се бунтува. 
Единственият зрител всичко знае, 
а другите не ги интересува. 
И тръгна ли, отваряйте ми ада. 
Не чакам съд в безкрайната апнея, 
което съм простила и забравила,
не искам и на филм да изживея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Загадъчен, замислящ стих, винаги в нова премяна! Поздравления!
  • Умееш да изненадваш,Райна!
  • В следсмъттния филм е всичко отначало. Без минало, без бъдеще. Само смирение. И поезия.
  • Радвам се, че не си от масовката Райне!
    Че мога да те чета и разбирам, вниквам в абстрактното, различното, имагинерното, вълшебното, приказното, утопичното, химерното-където фантазията играе на жуменка, гони се с вятъра, дъждовете са безсмъртни банши, а слънцето се излюпва винаги от жълтъчната си черупка!
    При теб е винаги нестандартно, няма шаблон и затова обичам да те чета!
    Вълшебна е поезията ти!
  • Никой не знае, Дени...това е опит за хумор. На мен не ми се получава, но и на такива неща се смея! Хубав ден, миличка!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...