Не че нещо...
540
0
0
Всеки знае.
Няма спомен след дъжда.
Не мога да рисувам все слънца за теб.
Чадърът ми е жълт, нека да вали.
Като глухарче да се разпилеем.
Аз ще скоча.
Не мога да те чакам повече.
Не искам тротоари.
И релси проточени след метална целувка.
Оживени дневници.
Бързаш да прелистваш.
През години като мелници.
Чакаш вятър.
Вятър не пристига.
Обличай се и тръгвай.
Може би ще си простиш.
Глупавата ми идея
е да те забравя.
И ще го направя.
Всеки знае.
Няма спомен след мираж.
Само пясък пари под краката.
Довиждане!
Утре пак съм цяла огън!
Кой ще посмее мен да угаси?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пълнолуние Всички права запазени
