Всеки знае.
Няма спомен след дъжда.
Не мога да рисувам все слънца за теб.
Чадърът ми е жълт, нека да вали.
Като глухарче да се разпилеем.
Аз ще скоча.
Не мога да те чакам повече.
Не искам тротоари.
И релси проточени след метална целувка.
Оживени дневници.
Бързаш да прелистваш.
През години като мелници.
Чакаш вятър.
Вятър не пристига.
Обличай се и тръгвай.
Може би ще си простиш.
Глупавата ми идея
е да те забравя.
И ще го направя.
Всеки знае.
Няма спомен след мираж.
Само пясък пари под краката.
Довиждане!
Утре пак съм цяла огън!
Кой ще посмее мен да угаси?
© Пълнолуние All rights reserved.