Не че нещо...

Всеки знае.

Няма спомен след дъжда.

Не мога да рисувам все слънца за теб.

Чадърът ми е жълт, нека да вали.

Като глухарче да се разпилеем.

Аз ще скоча.

Не мога да те чакам повече.

Не искам тротоари.

И релси проточени след метална целувка.

Оживени дневници.

Бързаш да прелистваш.

През години като мелници.

Чакаш вятър.

Вятър не пристига.

Обличай се и тръгвай.

Може би ще си простиш.

Глупавата ми идея

е да те забравя.

И ще го направя.

Всеки знае.

Няма спомен след мираж.

Само пясък пари под краката.

Довиждане!

Утре пак съм цяла огън!

Кой ще посмее мен да угаси?