8.03.2012 г., 21:00

Не цъфналата роза

859 0 0

Не цъфналата роза

 

Като роза не цъфнала

беше ти преди

и със зелените бодли

пазеше сърцето си.

 

Като страстен ботаник

аз знаех, че като цъфнеш,

мирисът и красотата ти

моя свят ще разкрасят.

 

Затова чаках търпеливо.

Често от бодлите ти кървях,

но със страст те гледах

и чаках пролетта зелена.

 

И ето, че пролетта пристигна

и започва да мирише на любов,

кръвта започва да засъхва

и листата бавно да цъфтят.

 

Чакането оправдано беше,

ти сивия ми живот разкраси

и за мен настъпи лято,

дългоочакваното, светло лято.

 

Алената кръв оцвети червените листа,

мирисът прекрасен се разпростря

и в своето сърце ме допусна ти,

и най-накрая премахна зелените бодли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиан Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...