Не цъфналата роза

Като роза не цъфнала

беше ти преди

и със зелените бодли

пазеше сърцето си.

Като страстен ботаник

аз знаех, че като цъфнеш,

мирисът и красотата ти

моя свят ще разкрасят.

Затова чаках търпеливо.

Често от бодлите ти кървях,

но със страст те гледах

и чаках пролетта зелена.

И ето, че пролетта пристигна

и започва да мирише на любов,

кръвта започва да засъхва

и листата бавно да цъфтят.

Чакането оправдано беше,

ти сивия ми живот разкраси

и за мен настъпи лято,

дългоочакваното, светло лято.

Алената кръв оцвети червените листа,

мирисът прекрасен се разпростря

и в своето сърце ме допусна ти,

и най-накрая премахна зелените бодли.