8 mar 2012, 21:00

Не цъфналата роза

860 0 0

Не цъфналата роза

 

Като роза не цъфнала

беше ти преди

и със зелените бодли

пазеше сърцето си.

 

Като страстен ботаник

аз знаех, че като цъфнеш,

мирисът и красотата ти

моя свят ще разкрасят.

 

Затова чаках търпеливо.

Често от бодлите ти кървях,

но със страст те гледах

и чаках пролетта зелена.

 

И ето, че пролетта пристигна

и започва да мирише на любов,

кръвта започва да засъхва

и листата бавно да цъфтят.

 

Чакането оправдано беше,

ти сивия ми живот разкраси

и за мен настъпи лято,

дългоочакваното, светло лято.

 

Алената кръв оцвети червените листа,

мирисът прекрасен се разпростря

и в своето сърце ме допусна ти,

и най-накрая премахна зелените бодли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиан Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...