Не цъфналата роза
Като роза не цъфнала
беше ти преди
и със зелените бодли
пазеше сърцето си.
Като страстен ботаник
аз знаех, че като цъфнеш,
мирисът и красотата ти
моя свят ще разкрасят.
Затова чаках търпеливо.
Често от бодлите ти кървях,
но със страст те гледах
и чаках пролетта зелена.
И ето, че пролетта пристигна
и започва да мирише на любов,
кръвта започва да засъхва
и листата бавно да цъфтят.
Чакането оправдано беше,
ти сивия ми живот разкраси
и за мен настъпи лято,
дългоочакваното, светло лято.
Алената кръв оцвети червените листа,
мирисът прекрасен се разпростря
и в своето сърце ме допусна ти,
и най-накрая премахна зелените бодли.
© Юлиан Василев Todos los derechos reservados