НЕДЕЙ!
О, ти не ме упреквай
Присъди не раздавай.
От туй не ми олеква...
Ти съдник мой не ставай!
Живях си аз живота
тъй както го разбирам.
Делях дори със скита
и чашата си бира!
Не носех задни мисли,
а и фалшиви чувства...
И днес като помисля
не бях човек с налудства!
Все търсех и обичах
аз истината само
и все след нея тичах
да я подтикна с рамо!
О, мисля, че е жалко!
че хора като мене,
в живота ни са малко...
На никой не му дреме!
А теб от всеки ъгъл,
те гледа подлизурко
и всеки те е лъгъл
че честно се живурка!
12.06.2007г.Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени