...не до оцеляване, а до себераздаване
В мен са плодовете на моето
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие.
Прибрано... с обич до влудяване...
И до раздаване покълнало е в мене.
На късното ми лято от жарта,
разпалих тихото горене на кръвта...
и до последна капка, врекох се
във себе си, така да те обичам...
Сега в огнището на късното си лято,
обичам не до оцеляване, а до сетното
на кръст...себераздаване.
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие.
Прибрано... с обич до влудяване...
И до раздаване покълнало е в мене.
На късното ми лято от жарта,
разпалих тихото горене на кръвта...
и до последна капка, врекох се
във себе си, така да те обичам...
Сега в огнището на късното си лято,
обичам не до оцеляване, а до сетното
на кръст...себераздаване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
