Oct 4, 2006, 12:12 AM

...не до оцеляване, а до себераздаване 

  Poetry
833 0 13
В мен са плодовете на моето
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие.
Прибрано... с обич до влудяване...
И до раздаване покълнало е в мене.
На късното ми лято от жарта,
разпалих тихото горене на кръвта...
и до последна капка, врекох се
във себе си, така да те обичам...
Сега в огнището на късното си лято, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??