23.08.2017 г., 10:18

Не е дума

590 1 0

Разбрах, че не е тя избор,
че не е магия и извор
на мистерии чудни,
а просто инстинкт е.

 

Че никой и никога
гола не я е съзирал,
че всеки облича я
в було без плат да избира.

 

Че пазят я скрита,
защото не е 
каквато изглежда,
че всеки копнее за нея,
в очите й без да поглежда.

 

Затова я измислих наново,
затова я написах такава,
че сама да потърси одежда
в мисълта ми, не в моето тяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...