Aug 23, 2017, 10:18 AM

Не е дума

  Poetry » Other
591 1 0

Разбрах, че не е тя избор,
че не е магия и извор
на мистерии чудни,
а просто инстинкт е.

 

Че никой и никога
гола не я е съзирал,
че всеки облича я
в було без плат да избира.

 

Че пазят я скрита,
защото не е 
каквато изглежда,
че всеки копнее за нея,
в очите й без да поглежда.

 

Затова я измислих наново,
затова я написах такава,
че сама да потърси одежда
в мисълта ми, не в моето тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...