24.07.2008 г., 17:23 ч.

Не е измислица 

  Поезия » Любовна
604 0 17
Будувам като нощно, приказно създание
и себе си не разпознавам (вярно е) - тъжна,
а непозната в сънищата ти будува,
все иска с теб над ложето ни да лудува.

Будувам като твое мъжко озарение,
а помъдряла мъка с теб не се сбогува -
неизчерпаемо витална клада,
ехидно тихо тържествува...

Будувам като малко скрито слънце,
което хоризонтът знае да изпива,
измислица небе за мене тръпне -
страданието няма как да си измисля.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??