Не е ли някак твърде гилотинно?
В нюансите на всяка грешка
(като Ван Гог, обаче със уши)
опитвам се да уловя с надсмешка
"човешкото" в "да се греши".
Не е ли някак твърде гилотинно
(макар че в коша ще ни нацелуват)
да вървим след Него тъй "пустинно"?
Дори и Той без ада все студува.
(като Ван Гог, обаче със уши)
опитвам се да уловя с надсмешка
"човешкото" в "да се греши".
Не е ли някак твърде гилотинно
(макар че в коша ще ни нацелуват)
да вървим след Него тъй "пустинно"?
Дори и Той без ада все студува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
