nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
Jun 20, 2007, 10:26 AM

Не е ли някак твърде гилотинно?

  Poetry
1.9K 0 10
В нюансите на всяка грешка
(като Ван Гог, обаче със уши)
опитвам се да уловя с надсмешка
"човешкото" в "да се греши".

Не е ли някак твърде гилотинно
(макар че в коша ще ни нацелуват)
да вървим след Него тъй "пустинно"?
Дори и Той без ада все студува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0