cveteto-91 (Цветина Ненчева)
25 27
28.01.2010 г., 22:07 ч.

Не е ли така...? 

  Поезия » Гражданска
776 0 5

Мислиш, надяваш се, копнееш,
съществуваш, но не живееш.

Безброй планове - постижими, но далечни,
безброй мечти - скромни, истински, човечни.
Безброй промени, настъпили от страх
(или от така наречения "хорски смях").

И битки загубени
(провал след провал).
И с "огърлици" накичени
(от грубо изплетен сезал).

Дали това ще е краят?
(Едва ли...)
Продължение или ново начало
(на още и още провали).

И ето пак въображението работи
(продукта - ново оправдание).
Машина на високи обороти,
захранвана от човешкото съзнание.

Научих се да се смея и обичам,
да греша, но да не отричам!
Aз мисля, надявам се, копнея,
не просто съществувам, но истински живея...

© Цветина Ненчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??