Не е ли така...?
Мислиш, надяваш се, копнееш,
съществуваш, но не живееш.
Безброй планове - постижими, но далечни,
безброй мечти - скромни, истински, човечни.
Безброй промени, настъпили от страх
(или от така наречения "хорски смях").
И битки загубени
(провал след провал).
И с "огърлици" накичени
(от грубо изплетен сезал).
Дали това ще е краят?
(Едва ли...)
Продължение или ново начало
(на още и още провали).
И ето пак въображението работи
(продукта - ново оправдание).
Машина на високи обороти,
захранвана от човешкото съзнание.
Научих се да се смея и обичам,
да греша, но да не отричам!
Aз мисля, надявам се, копнея,
не просто съществувам, но истински живея...
© Цветина Ненчева All rights reserved.
