27.11.2006 г., 19:21

Не е нужно

739 0 0
Не е нужно

Не е нужно бъдеш поет,
За да драснеш някой и друг ред.
Може дори куплет да сътвориш
Това не е нищо – всеки го може.
Но когато пишеш песен за душата
Сам останал в тъмнината
Взрян до болка в Луната
Без да виждаш светлината,
Блясъка и нежността й.
Ти си се променил, вече не си същия
Станал поет на Самотата....
Защото само в този миг,
На пълно отчуждение.
Ти ще откриеш истината,
Скрита за очите на простосмъртния.
Само тогава можеш да видиш светя
С нови, тайнствени очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...