Не ги слушай, любов!
Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.
И боли те от злост, присмехулната,
и трепериш, в съня на брезичките.
Бяло цвете, сълзица търкулната...
И душата на майките. Всичките.
Не ги слушай, любов! Знам, че има те,
изправи се и виж лавандулите.
В моя стих все повтарям ти името,
за да чуят дори и нечулите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
