Jan 10, 2021, 9:10 PM  

Не ги слушай, любов! 

  Poetry » Other
505 9 10

Все говорят за тебе, че няма те,
да, но как на света са се пръкнали?
Ти щурче си, на Бога на рамото
и светулка в косите, по мръкнало.

 

И боли те от злост, присмехулната,
и трепериш, в съня на брезичките.
Бяло цвете, сълзица търкулната...
И душата на майките. Всичките.

 

Не ги слушай, любов! Знам, че има те,
изправи се и виж лавандулите.
В моя стих все повтарям ти името,
за да чуят дори и нечулите!

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??