18.04.2007 г., 1:01 ч.

не гледай очите ми 

  Поезия
704 1 9

Зъбите ми - бели, естествени,
косата ми лъскава грива,
гърдите ми дръзки,

невпрегнати -
на дива коза ми е шията.

Снагата ми  - жива ракита,
рубинът в кръвта ми е вповече,
нравът ми -

огнен и скитащ,
конска опашка на копие.

Препускам през тихи години
със истината на сълзите -
като стихия

във примка съм
в този свят на завършеност.

Първична, невинна, излъчена
от преходна непорочност -
оглеждам се

в безразсъдството,
смалявам  се във нарочното.

Открихме се във насрещното,
за сигурността ти бях пробив...
Не гледай очите ми -

черни са
и мразят

втълпените спомени.

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??