не гледай очите ми
Зъбите ми - бели, естествени,
косата ми лъскава грива,
гърдите ми дръзки,
невпрегнати -
на дива коза ми е шията.
Снагата ми - жива ракита,
рубинът в кръвта ми е вповече,
нравът ми -
огнен и скитащ,
конска опашка на копие.
Препускам през тихи години
със истината на сълзите -
като стихия
във примка съм
в този свят на завършеност.
Първична, невинна, излъчена
от преходна непорочност -
оглеждам се
в безразсъдството,
смалявам се във нарочното.
Открихме се във насрещното,
за сигурността ти бях пробив...
Не гледай очите ми -
черни са
и мразят
втълпените спомени.
© Дакота All rights reserved.
