Не говори, декември е красив,
разбрахме го по нежния му лик,
изписа със дъждовния курсив,
на любовта забравения стих.
Ръцете да говорят вместо нас
с незримите пулсации любов,
какво без мен си ти, без тебе аз,
долавям силата в безмълвен зов?!
И нека времето тече безкрай,
вълнуваме се и във зрелостта.
Не говори! Попаднали сме в рай
и се усещаме като деца.
Аделина Колева
© Аделина Колева Всички права запазени