Не говори, декември е красив,
разбрахме го по нежния му лик,
изписа със дъждовния курсив,
на любовта забравения стих.
Ръцете да говорят вместо нас
с незримите пулсации любов,
какво без мен си ти, без тебе аз,
долавям силата в безмълвен зов?!
И нека времето тече безкрай,
вълнуваме се и във зрелостта.
Не говори! Попаднали сме в рай
и се усещаме като деца.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
