Не хаби напразно...
Не хаби напразно силни страсти
да изглеждаш свеж и млад-зелен!
Днес отказваш хляб, напитки, пасти
в драмата с годините във плен.
Да изглеждаш, сякаш че от вчера
върнал се, изпълнил войнски дълг,
здраво си тренирал, за вечеря
закъснял и гладен като вълк.
Сякаш си в студентските години
в мензата похапнал две на три,
спрягал си във градската градина
сенчести алеи с две сестри.
Лятос на морето как вълните
в мускулести, бронзови тела
махат всеки грам от тлъстините,
без коремни преси, ей така...
Не хаби напразно силни страсти! –
Няма да се върнат тези дни
пълни все със спомени прекрасни,
преживяни в наш'те младини.
Ти така все още ме обичаш
както някога, в онуй море.
До кога? – не знам. Но все разчитам,
че не си и ти каквато бе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
