Не и да
Не искам да съм
гостенка
в душата ти,
да черпиш ме със
сладко
от смокини...
Не искам да съм
мисъл
придошла
след толкова
години...
Аз искам да съм
бликнала
сълза,
отронена и
преживяна...
Ранен да си от
тез слова
и болката да е
голяма.
Прости ми, че съм
тук сега...
Ако забравил си,
ще ти припомня,
наричаше ме някога -
любима.
Ами... това
съм аз,
по-истинска
и от тогава...
Кажи ми, че съм
у дома,
а гостенката
да си тръгва...
И сладкото ми
загорча...
ще чакам да се
съмне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
