4.03.2010 г., 11:00 ч.

Не и да 

  Поезия » Друга
557 0 9

 

Не искам да съм

гостенка

в душата ти,

да черпиш ме със

сладко

от смокини...

Не искам да съм

мисъл

придошла

след толкова

години...

Аз искам да съм

бликнала

сълза,

отронена и

преживяна...

Ранен да си от

тез слова

и болката да е

голяма.

Прости ми, че съм

тук сега...

Ако забравил си,

ще ти припомня,

наричаше ме някога -

любима.

Ами... това

съм аз,

по-истинска

и от тогава...

Кажи ми, че съм

у дома,

а гостенката

да си тръгва...

И сладкото ми

загорча...

ще чакам да се

съмне.

 

 

 

 

 

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям емоцията ти, мила Мариана. Дано до стигне до този, за когото е насочена!
    Стиха ти е много истински и личен!!
  • Като знаеш какво искаш и горчиво да е, ще го преглътнеш.
  • Много лично, много искащо, много женствено. Хареса ми!
  • Прочетох с удоволствие и доста се поразмислих...
    Много искреност има в стиха ти! Много ми допадна!
    Поздрав!
  • "Аз искам да съм

    бликнала

    сълза,

    отронена и

    преживяна..."


    ПРЕКРАСНО!
  • Разстроен и загрижен с мъка на сърцето те умолявам да си легнеш!
    Утрото е по мъдро от вечерта и... "Оптимистично"
  • ОТРОНЕНА И ПРЕЖИВЯНА......ЩЕ СЪМНЕ МАРИАНЧЕ.ПОЗДРАВ И УСМИВКИ ТОПЛИ!!!
  • Красива и докосваща поетична изповед!
    Поздрави и за лирическата, и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам сбъдване на желаното!
    БЪДИ!
  • Много съкровен и хубав стих!
    Поздравления, Мариана!
Предложения
: ??:??