Не и да

Poetry » Other

746 0 9

Не искам да съм

гостенка

в душата ти,

да черпиш ме със

сладко

от смокини...

Не искам да съм

мисъл

придошла

след толкова

години...

Аз искам да съм

бликнала

сълза,

отронена и

преживяна...

Ранен да си от

тез слова

и болката да е

голяма.

Прости ми, че съм

тук сега...

Ако забравил си,

ще ти припомня,

наричаше ме някога -

любима.

Ами... това

съм аз,

по-истинска

и от тогава...

Кажи ми, че съм

у дома,

а гостенката

да си тръгва...

И сладкото ми

загорча...

ще чакам да се

съмне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

момина_сълза (Стела Х)

Споделям емоцията ти, мила Мариана. Дано до стигне до този, за когото е насочена!
Стиха ти е много истински и личен!!

2010-03-13T05:20:02+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Като знаеш какво искаш и горчиво да е, ще го преглътнеш.

2010-03-08T13:16:39+02:00
BG-bodil (Люсил)

Много лично, много искащо, много женствено. Хареса ми!

2010-03-08T13:02:52+02:00
vodoleia (Мария)

Прочетох с удоволствие и доста се поразмислих...
Много искреност има в стиха ти! Много ми допадна!
Поздрав!

2010-03-05T08:27:37+02:00
Karaman (Сириус Надежда)

"Аз искам да съм

бликнала

сълза,

отронена и

преживяна..."

ПРЕКРАСНО!

2010-03-05T00:51:36+02:00