Не, няма да си тръгнеш!
Не и не!
Вратата е метална и заключена!
Това, което ти си ми отнел,
във сметката на Дявола ще включа.
Ще плащаш ти. А аз ще плащам теб.
И избора си! Боже, как ще плащам!
Но дай сега да пием водка с лед
защото тази нощ е само наша!
Да, знам, любими, искаш да крещиш.
Е хайде, давай! Скъсай тая скука!
Щом ти си бил готов да ме раниш
сега недей очаква да ми пука.
Разкъсвай се от ярост и от яд.
А аз ще гледам празно и различно.
Дори сега да свърши тоя свят,
ти няма да си тръгнеш.
Нищо лично.
И мисля си да вдигна шумен тост,
за теб и за лъжите ти нахални.
А затова че си ми свиден гост -
вратата няма ключ.
И е метална.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Значиии, то не може сълзи, трябва и наказание!