Mar 23, 2021, 8:41 PM  

Не и не!

  Poetry
619 8 10

Не, няма да си тръгнеш!

Не и не!

Вратата е метална и заключена!

Това, което ти си ми отнел,

във сметката на Дявола ще включа.

Ще плащаш ти. А аз ще плащам теб.

И избора си! Боже, как ще плащам!

Но дай сега да пием водка с лед

защото тази нощ е само наша!

 

Да, знам, любими, искаш да крещиш.

Е хайде, давай! Скъсай тая скука!

Щом ти си бил готов да ме раниш

сега недей очаква да ми пука.

Разкъсвай се от ярост и от яд.

А аз ще гледам празно и различно.

Дори сега да свърши тоя свят,

ти няма да си тръгнеш.
Нищо лично.

И мисля си да вдигна шумен тост,

за теб и за лъжите ти нахални.

А затова че си ми свиден гост -

вратата няма ключ.

И е метална.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, благодаря Много сте мили!
    Значиии, то не може сълзи, трябва и наказание!
  • Ех, Дени!
    Има хора, които никога не си заминават от нас... Дори да успеят да преминат през железните врати, които заключваме в нараненото си сърце, те пак остават да живеят в него.
    Прегръдка, Слънчо!💗
  • Такава разпалена, много ми харесваш Трябва да си знае, с кого си има работа!
  • не може да влезе или да излезе ..
  • Благодаря 😄🥳

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...