Не искай да ти бъда есен!
От мен не искай да ти бъда есен!
Тъй дълго се разлиствах в пролетта ти,
и в слънчевите, чисти дъждове
те пренаписвах в песента им.
Със ромолене на капчука те излях
в сърцето си от прежаднялост
изпих до звънкост този грях,
пречистих те във себе си до святост.
От мен не искай да ти бъда есен!
Горях във звездно - жарко лято,
летях със цветните крила на песен,
която и тинтявата запя във синьо.
Със слънчеви лъчи те нагостих
преглъщайки пожарите в душата,
от обич се загнездих в топъл стих
...не мога да си ида с листопада.
Тъй дълго се разлиствах в пролетта ти,
и в слънчевите, чисти дъждове
те пренаписвах в песента им.
Със ромолене на капчука те излях
в сърцето си от прежаднялост
изпих до звънкост този грях,
пречистих те във себе си до святост.
От мен не искай да ти бъда есен!
Горях във звездно - жарко лято,
летях със цветните крила на песен,
която и тинтявата запя във синьо.
Със слънчеви лъчи те нагостих
преглъщайки пожарите в душата,
от обич се загнездих в топъл стих
...не мога да си ида с листопада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
