Не искам
Не искам облаци и дъжд.
Не искам, но ме следват!
Вървя по чуждите следи,
а моите - безследно чезнат.
В сянката на някакво дърво
проспах най-хубавите си години,
но още помня за желание едно,
да има слънце животворно.
Не посях и не родих,
и гнездо не свих,
като кукувица съм и свикнах
да не мечтая - от лъжи,
да не обичам - от сълзи,
да не прощавам - от вини!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
