Защо в съня ми идваш пак?!
Върви си, тук не си желан!
Аз продължих напред, успях!
И няма пак да се предам!
Изтръгнах те от мислите...
А трудно бе, едва успях
Не идвай във съня ми, не!
Аз вече те преодолях...
Раните ги излекувах
и белезите заличих,
Не искам да те сънувам,
да ме гледаш с тези очи...
Не искам да ме целуваш,
в ръцете си да ме държиш,
Не искам да се шегуваш,
смехът ти до мен да ехти...
Защо те сънувам, защо?!
Не мога пак да те губя!
И как да си вярвам, като
не искам да се събудя?!...
© Ива ВалМан Всички права запазени