izi55 (Ива ВалМан) izi55 (Ива ВалМан)
15 135
Mar 10, 2022, 9:38 PM

Не искам

  Poetry » Love
487 0 2

Защо в съня ми идваш пак?!

Върви си, тук не си желан!

Аз продължих напред, успях!

И няма пак да се предам!

 

Изтръгнах те от мислите...

А трудно бе, едва успях

Не идвай във съня ми, не!

Аз вече те преодолях...

 

Раните ги излекувах

и белезите заличих, 

Не искам да те сънувам,

да ме гледаш с тези очи...

 

Не искам да ме целуваш,

в ръцете си да ме държиш,

Не искам да се шегуваш,

смехът ти до мен да ехти...

 

Защо те сънувам, защо?!

Не мога пак да те губя!

И как да си вярвам, като

не искам да се събудя?!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0