10.12.2011 г., 12:39

Не искам

1.1K 0 7

Не искам да се влюбя и да те обичам,

смисъл от това никакъв няма.

Не искам ,,обичам те'' да изричам,

защото всичко е някаква подла измама.

 

Не искам да се будя в нощите черни

и да те търся навън на студа.

Не искам да поправям всички думи неверни,

когато всичко загубено е в любовта.

 

Не искам да знаеш за дните без теб,

как търся те, но не те намирам.

Как всичко пусто остана навред,

как отново с болката се сливам.

 

Не искам да ме виждаш смутена,

как тъгата отново ме прегръща.

Не искам да съм пред теб сломена,

загубена любов не се завръща.

 

Не останах ли  миг несподелен,

обречен на болка и тъга?

Не съм ли аз човек, дълбоко наранен,

изгубил вяра вече в любовта!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила, Ваня!!! Целият свят е в краката ти, животът е пред теб!!!
    Много хубаво стихотворение, но отчаянието е лошо нещо!
    Прегръщам те!
  • Ще я срещнеш и нея, истинската.
    Поздрав, Ваня!
  • Харесах много!Бъди винаги щастлива от този ден нататък!Поздрав!
  • Променливи сме и вярвам, че ако се появи истинската от тази няма да остане и следа... Така че вярвай и не се отчайвай. Сърдечен поздрав!♥♥♥
  • Чак смешно ми стана, Ванче.
    Толкова млада и толкова разочарована...
    Давай напред, мила. Истинската любов те чака някъде!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...