Не искам да се влюбя и да те обичам,
смисъл от това никакъв няма.
Не искам ,,обичам те'' да изричам,
защото всичко е някаква подла измама.
Не искам да се будя в нощите черни
и да те търся навън на студа.
Не искам да поправям всички думи неверни,
когато всичко загубено е в любовта.
Не искам да знаеш за дните без теб,
как търся те, но не те намирам.
Как всичко пусто остана навред,
как отново с болката се сливам.
Не искам да ме виждаш смутена,
как тъгата отново ме прегръща.
Не искам да съм пред теб сломена,
загубена любов не се завръща.
Не останах ли миг несподелен,
обречен на болка и тъга?
Не съм ли аз човек, дълбоко наранен,
изгубил вяра вече в любовта!
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Много хубаво стихотворение, но отчаянието е лошо нещо!
Прегръщам те!