Не искам да открия лек
Не искам да открия лек
Да бе и ти, като свещта
та с длани аз да те запаля,
при мен да дойдеш през нощта
и с устни дълго да те галя...
Но в този тъй потаен час
шегите на Амур пак блян са...
Да чувам нощем твоя глас
и сънищата скъп романс са...
Не искам да открия лек!
Аз нека все да те сънувам!
А погледът ти чер и мек
до лудост вечно да ревнувам...
И щом в най-сънните води
зората тихо се огледа
отново искам да си ти
до мен и сянката ми бледа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
