Не искам да те пусна
Не се сърди,
не искам да те пусна!
Не ме кори,
не свивай строго устна!
Не ми мълчи,
от тишината ме боли,
недей плачи –
навън ще завали!
Кажи ми ти,
в очи ме погледни –
сърцето ти
е счупила, нали?
Подай ръка
и с мене повърви.
Дали така
по-малко ще кърви?
Не ме е страх,
че пропаст ни дели –
поне разбрах,
че нужен си ми ти!
Разбирам те,
нощта навън се спусна...
Намерих те,
не искам да те пусна!
Дете съм аз
и нещо ще пропусна,
изгубих се
и няма да те пусна!
21.07.2016 г., полунощ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
