Не искам да знаеш
как денят ми минава в мечтание.
Не искам да знаеш,
че тази с косата ме чака с желание.
Не искам да знаеш,
че нощем разкъсвам се в сънища.
Не искам да знаеш,
че самичка се лутам по пътища.
Не искам да знаеш
как лудо обичам безименно.
Не искам да знаеш,
че няма да кажа на никого.
Не искам да знаеш
как жалка будувам във ъгъла.
Не искам да знаеш
как лудо се моля за пъкъла.
Не искам да знаеш,
че не виждам различни очите им.
Не искам да знаеш,
че те търся позорно в ръцете им.
Не искам да знаеш,
че те мразя понякога.
Не искам да знаеш,
защото ще те намеря..
Все някога…
© Теодорина Аначкова Всички права запазени
Поздрав и прегръдка!