16.10.2010 г., 23:12

Не искам много

1.5K 0 11

Не искам да бъда дете -

отдавна пораснах голяма

и в себе си нося сърце,

способно да бие за двама!

 

Не искам да бъда река -

сама да достигам морето,

а зимата мойта снага

скована да спи в ледовете.

 

Не искам да бъда небе -

по целия свят да се стеля

и с облачни, бели ръце

сезоните аз да разделям.

 

Не искам да бъда звезда -

да падам във нощите тъмни!

Аз искам да бъда жена

и тихо до теб да осъмвам…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
  • Поздрави за стиха! Много ми допадна!
  • Всъщност не искаш съвсем малко. Но това ви е в кръвта. А стихотворението е станало. Поздрави!
  • Смисъл, образност и чувство! Поздравления за стиха и за избора!
  • Много истинско,осъзнато...Небе,звезди,та те не се променят не раждат нищо и не обичат никого...Велико е да си жена:нежна,топла влюбена и да има за кого да живееш...Много добро.Желая ти късмет.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...