Не искам да бъда дете -
отдавна пораснах голяма
и в себе си нося сърце,
способно да бие за двама!
Не искам да бъда река -
сама да достигам морето,
а зимата мойта снага
скована да спи в ледовете.
Не искам да бъда небе -
по целия свят да се стеля
и с облачни, бели ръце
сезоните аз да разделям.
Не искам да бъда звезда -
да падам във нощите тъмни!
Аз искам да бъда жена
и тихо до теб да осъмвам…
© Мартина Василева Всички права запазени