Oct 16, 2010, 11:12 PM

Не искам много

  Poetry » Love
1.5K 0 11

Не искам да бъда дете -

отдавна пораснах голяма

и в себе си нося сърце,

способно да бие за двама!

 

Не искам да бъда река -

сама да достигам морето,

а зимата мойта снага

скована да спи в ледовете.

 

Не искам да бъда небе -

по целия свят да се стеля

и с облачни, бели ръце

сезоните аз да разделям.

 

Не искам да бъда звезда -

да падам във нощите тъмни!

Аз искам да бъда жена

и тихо до теб да осъмвам…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • Поздрави за стиха! Много ми допадна!
  • Всъщност не искаш съвсем малко. Но това ви е в кръвта. А стихотворението е станало. Поздрави!
  • Смисъл, образност и чувство! Поздравления за стиха и за избора!
  • Много истинско,осъзнато...Небе,звезди,та те не се променят не раждат нищо и не обичат никого...Велико е да си жена:нежна,топла влюбена и да има за кого да живееш...Много добро.Желая ти късмет.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...