7.08.2013 г., 0:00 ч.
Не искам нищо...
Научи ли се да заспиваш нощем
когато всеки стон е път
когато те обгръща вятър
по мачтите на кръстопът...
... и давят мисли уморени
разкъсали небето ти на две
едната половина за звездите
а другата единствено за мен...
Научи ли се... думи закъснели
замръкнали на прага те мълвят
и други устни те целуват
и в други длани те градят...
и нощем сигурно е страшно
занитена по теб да те мълча
не искам нищо само те докосвам
а утре ще си тръгна с есента...
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
...
-
разплакващо, красиво, предвидимо
-
Красиво, тъжно... и все пак си струва: животът продължава, а той е хубав...
-
Красиво е...
Благодаря ти! -
Отдавна е разкъсано небето ми
и спира вятър в моите платна...
Едната половина е в ръцете ти...
А другата... постила есента -
... отдавна е време да се приземя...
Благодаря ви за всичко! -
Чудесно е!
-
Скъпа Бети, ти все повече се приземяваш в себе си, в тъгата си... и е хубаво, защото е съпреживяно и от мен...Още!?
-
Не искам нищо, само всичко!
И небето ти, и мислите ти, и сънищата ти, и ръцете ти, и устните ти...
И ако не можеш да ми ги дадеш, все ще се намери кой.
Поне при мен е така.
Стих който ме уцелва в тъмното! -
... радвам се... -
Романс...чувам го....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
