Не искам песни!
Честно ли е сутрин да те мразя?
Честно ли е на обяд да те обичам?
Честно ли е вечер от теб да се пазя?
Честно ли е през нощта на теб да приличам?
Любов ли е, ако сърцето ти е ранено?
Правилно ли е да знаеш за мойте сълзи?
Ще обвиняваш ли за всичко мене?
Не отговаряй... Замълчи!
А ако ти направя златна клетка от думи,
ако тя се превърне в мъчение,
ако думите ми те задържат във света ми,
дали това е спасение?
А ако не ти направя от думи златна клетка,
ако играя със твоето сърце,
ако те заключа с лъжовна решетка,
дали няма да е още по-зле?
Честно ли е сутрин да ме възпяваш?
Честно ли е на обяд да съм твоя съдба?
Честно ли е вечер да ме мразиш?
Честно ли е да не ме познаваш през нощта?
Любов ли е, ако отнема песента?
Правилно ли е да знам, че мой си ти?
Ще обвинявам ли за всичко любовта?
Не отговаряй... Замълчи!
Защото думите ти могат да ме обвържат,
да се влюбя твърде силно в теб
и някой ден, ако се разделим, да се прекърша
и песента ти да умре.
Недей да пишеш песен за жена,
недей, за никоя, дори за мен,
защото дори да има друга, по-добра,
жената носи песента в своето сърце...
Ако от думи златна клетка ти направя,
ще спреш ли да пишеш песента
и всички нейни думи да забравиш...
Не искам песните ти! Искам любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
Целувам ви всичките! На Дессската и Тошето по една целувка повече 
