От болка вцепенена съм.
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се.
Едвам дишам.
Не ми е нужна тази мъка.
Мразя я. Да си отива!
Не я искам!
Още колко да плача,
за да я изплача -
от мен да се махне!
Не искам да страдам.
Слаба не се понасям,
а сърцето ми бавно, мъчително гасне...
© Мартинес Всички права запазени
поздрав!