От болка вцепенена съм.
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се.
Едвам дишам.
Не ми е нужна тази мъка.
Мразя я. Да си отива!
Не я искам!
Още колко да плача,
за да я изплача -
от мен да се махне!
Не искам да страдам.
Слаба не се понасям,
а сърцето ми бавно, мъчително гасне...
© Мартинес All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
