4.08.2022 г., 7:50

Не искам утрото да идва

1.2K 0 2

   

Не искам утрото да идва

 

А как те чаках в самота

и колко нощи те сънувах,

и в тая нощна красота

за тебе само съществувах.

 

Дори за миг не вярвах аз,

че ти си някъде далече

и в този светъл нощен час

Съдбата сякаш ни обрече.

 

Как късно е да бъдеш друг,

а аз на фея не приличам,

но ти си с мене, ти си тук

и аз все повече обичам.

 

Красива, светла е нощта,

не искам утрото да идва!

При нас е спряла любовта

и с чар неземен ни опива.


            Мария  Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....