Не искам утрото да идва

4 авг. 2022 г., 07:50

Поэзия » Любовная

690 0 2

А как те чаках в самота

и колко нощи те сънувах,

и в тая нощна красота

за тебе само съществувах.

Дори за миг не вярвах аз,

че ти си някъде далече

и в този светъл нощен час

Съдбата сякаш ни обрече.

Как късно е да бъдеш друг,

а аз на фея не приличам,

но ти си с мене, ти си тук

и аз все повече обичам.

Красива, светла е нощта,

не искам утрото да идва!

При нас е спряла любовта

и с чар неземен ни опива.

Мария Мустакерска