Aug 4, 2022, 7:50 AM

Не искам утрото да идва

  Poetry » Love
1.2K 0 2

   

Не искам утрото да идва

 

А как те чаках в самота

и колко нощи те сънувах,

и в тая нощна красота

за тебе само съществувах.

 

Дори за миг не вярвах аз,

че ти си някъде далече

и в този светъл нощен час

Съдбата сякаш ни обрече.

 

Как късно е да бъдеш друг,

а аз на фея не приличам,

но ти си с мене, ти си тук

и аз все повече обичам.

 

Красива, светла е нощта,

не искам утрото да идва!

При нас е спряла любовта

и с чар неземен ни опива.


            Мария  Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...