А как те чаках в самота
и колко нощи те сънувах,
и в тая нощна красота
за тебе само съществувах.
Дори за миг не вярвах аз,
че ти си някъде далече
и в този светъл нощен час
Съдбата сякаш ни обрече.
Как късно е да бъдеш друг,
а аз на фея не приличам,
но ти си с мене, ти си тук
и аз все повече обичам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up